ХИЖИ


Прихлупените вехти хижи 
              из крайнините на града, 
стени с опадала мазилка 
              като че с белези от струпеи, 
врата раззината и черна 
              и чер прозорец изпочупен - 
о, тези вехти ниски хижи 
              на бедността и на глада!

Там слънцето е огнен костер 
              на знойна мъка и печал, 
там никога не разлюлява 
              камбани шеметният празник; 
трудът е вечен и безплоден 
              и бляновете са напразни, 
макар нощта да е без сън и 
              денят в година натежал.


Там не живеят нито хора 
              и нито божии чеда, 
но вятърът развява сенки, 
              които сведени се движат, 
и съсухрени лица се мяркат, 
              дълбани от неспирна грижа, 
и сякаш не лица, а маски 
              със вечний образ на глада.


Там радостта е непозната 
              и там смехът е чужденец, 
и щастието не изгрява 
              над тези покриви разбити 
под тях е безпределната радост 
              понякога да бъдат сити 
и за щастлив се смята само 
              студеният и блед мъртвец.


Там небосводът е от пепел, 
              от жарки въглища, от плам 
и често дъжд и зли вихрушки 
              стени и покриви разкъртват, 
а мръсната земя излъхва 
              подобно чер и древен жъртвеник 
зловоние към небесата 
              като молитвен тимиам.


1923 г.